Сърбите масово стават български граждани
България настава в Южна Сърбия с хиляди жители, които получават българско поданство. Това се споделя в „ разбор “ на сръбския информативен портал „ Niške Vesti “, без да бъде конкретизирано, че претендентите са потвърдили българските си корени и са заявили българско съзнание, оповестява БГНЕС.
„ Между 5 000 и 8 000 жители на Сърбия имат български паспорт. Само през последните две години над 2 000 души от Сърбия са станали и български жители. Това към момента е малко число – само че пораства. И най-важното: България към този момент не ги регистрира в статистиката като сърби. “, се споделя в коментара.
Изразено е безпокойство, че България към този момент възприема тези хора като част от диаспората, а в публични документи и пред интернационалните институции българската страна един ден може да съобщи, че „ в Южна Сърбия живеят десетки хиляди българи и че това е българско културно пространство и историческа отговорност “.
„ Същото към този момент се случи – в Северна Македония. Там над 120 000 жители са получили български паспорт. Без медийна шумотевица. Без кавги. Само опашки пред консулството. Това не е политическа интрига, а политически мотив “, се припмня в разбора.
„ На пръв взор – законно право на всеки жител да търси по-добра опция. На втори взор – паника. Всяка страна би трябвало да се запита: какво значи, когато нейните жители всеобщо получават поданство на друга страна, а не престават да живеят, работят и гласоподават тук? Паспортът не е единствено средство за пътешестване. Той е основа на интернационалното право, на идентичността и на евентуални териториални и културни искания. И най-важното – това е информация, която се вписва в формалните регистри. Когато настъпи рецесия, когато в Съвета на Европа се разискват малцинства, когато се изготвя нов бюджет за трансгранично съдействие – числата се трансформират в принадлежности. Инструменти на политиката. А ние? Ние мълчим. Защото „ става дума за работа “. Защото „ няма да се случи нищо “. Защото „ значимо е да заминеш някъде “.
Забравяме, че историята постоянно не пита по какъв начин нещо е почнало – а какво е заварила “, написа още изданието.
Медията приканва в Сърбия да се открие публичен спор за това „ какво значи групова смяна на идентичността без каквато и да било социална полемика “: „ Ако пренебрегнем това, след 10, 20 или 30 години някой може в действителност да каже: „ Там живеят 50 000 българи. Това е наша територия. Наш интерес. Наша историческа отговорност. “ И няма да има значение, че те са били сърби. Че са говорили на сръбски, живели в Ниш. Значение ще има какво написа в паспорта. И какъв брой от нас са мълчали “.
